Как да бъдем водени от Духа

Автор: д-р Бил Брайт • Изтеглете като PDF: Кратка версия • Разширена версия • Поръчайте онлайн

Ако досега сте живели в духовно поражение – безсилни и безплодни, чудейки се дали християнският живот има въобще някакъв смисъл, то има надежда за вас! Нима бе възможно Христос да даде на християнина по-голямо обещание от увереността, че всеки ден може да ходи в силата на Светия Дух, Духа на Исус Христос, и да има пълноценен живот, изпълнен с духовни приключения? Ето Неговото обещание:

Истина, истина ви казвам: който вярва в Мен, делата, които върша Аз, и той ще ги върши, и по-големи от тях ще върши; защото Аз отивам при Отца. И каквото и да поискате в Мое име, ще го направя, за да се прослави Отец в Сина. Ако поискате нещо в Мое име, ще го направя.

Йоан 14:12-14

Когато бъдат разбрани и приложени чрез вяра, някои основни духовни истини могат коренно да променят и обогатят духовния живот. С помощта на тези изпитани принципи животът ви с Бога ще стане по-пълноценен и ще започнете да свидетелствате за Спасителя ни по-ефективно.

Разбиран правилно, християнският живот не е нито сложен, нито труден. Дори е много прост. Той е толкова прост, че се подвеждаме от самата му простота и в същото време е толкова труден, че никой не може да го живее! Сблъскваме се с този парадокс, защото християнският живот е свръхестествен. Единственият, който може да ни помогне да живеем този изобилен живот е Господ Исус Христос, който ни дава силата на Светия Си Дух.

Духовно дишане

Една от най-важните истини на Писанието, разбирането и прилагането на която обогати живота ми, както никоя друга истина, е концепцията, която аз наричам „Духовно дишане“. Тази концепция е споделяна с милиони християни – с изключителни резултати – посредством нашите издания и различни конференции и семинари.

Да ходим по Духа чрез вяра, като дишаме духовно, ни дава възможност никога вече да не живеем в духовно поражение. Духовното дишане, както и физическото дишане, е процес на издишване на нещо нечисто и вдишване на нещо чисто – упражнение на вяра, което ни дава възможност ежедневно да изпитваме Божията любов и прошка и да ходим по Духа като начин на живот.

Когато сме поканили Христос да влезе в живота ни като Спасител и Господ, ние сме се родили духовно. Станали сме Божие дете и сме били изпълнени със Светия Дух. Бог е опростил греховете ни – минали, настоящи и бъдещи – и ни е направил праведни, свети и богоугодни въз основа на Христовата жертва на кръста за нас. Получили сме сила да живеем свят живот и да бъдем плодоносни свидетели за Бога.

Но повечето християни не разбират тази концепция за духовното дишане като упражнение на вяра и в резултат на това живеят живот на духовни възходи и падения. Едно след друго се нижат емоционални преживявания и през по- голямата част от времето си те живеят като плътски християни, които сами ръководят живота си – обезсърчени и безплодни.

Ако това е вашата опитност, духовното дишане ще ви помогне да се освободите от тези емоционални възходи и падения и да се радвате на християнския живот, който Господ Исус ни обещава, като казва: „Аз дойдох да имат живот и да го имат изобилно“ (Йоан 10:10).

Упражнявайки вяра, духовното дишане ще ви помага да преживявате Божията любов, прошка и сила, както и ръководството на Светия Дух в живота ви.

Издишване

Ако съгрешите, като съзнателно не се покорите на Бога, дишайте духовно. Издишвайте чрез изповядване. В 1 Йоан 1:9 Божието слово ни обещава, че „ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда“. На гръцки, езика, на който е написан Новият завет, думата „изповядвам“ (homologeo) означава „съгласявам се с“ или „казвам заедно с“. Подобно съгласяване включва поне три неща.

Първо, да признаем, че грехът или греховете ни, които трябва да назовем конкретно пред Бога, са нещо лошо и Го наскърбяват.

Второ, да признаем, че Бог вече ни е простил чрез Христовата смърт на кръста заради греховете ни.

Трето, да се покаем, което означава да променим отношението си към своя грях. Светият Дух ни дава сила да променим и отношението, и поведението си. Вместо да следваме желанията на старото си естество – плътта – ние можем да вършим онова, което Бог иска.

Вдишване

След това вдишвайте, като приемете пълнотата на Божия Дух чрез вяра. Уповавайте се на Него да ви ръководи и да ви дава сила според както ни е заповядал да бъдем „изпълвани с Духа“ (Ефесяни 5:18), което означава да бъдем постоянно и непрекъснато ръководени и укрепвани от Светия Дух.

Според обещанието Си, Бог ни слуша и отговаря на молитвата ни, защото се молим според Неговата воля. Насърчавам ви да продължавате да търсите чрез вяра Неговата любов, прошка и сила и непрестанно да общувате с Него.

Продължавайте да ходите по Духа

Дишайки духовно, вие можете да се отървете от постоянните емоционални сътресения, да престанете да бъдете светски и плътски християнин и да се превърнете в изпълнен с Духа вярващ. Ако дишате духовно – издишвайки, като изповядвате греха си и вдишвайки, като чрез вяра приемате пълнотата на Светия Дух, вие сте изпълнен с Духа християнин.

Плътски християнин ставаме отново, когато (с течение на времето) в нас се изгради отношение на неверие – когато в сърцето си се откажем да вярваме на обещанията от 1 Йоан 1:9 и 1 Коринтяни 10:13: Никакво изкушение не ви е постигнало, освен това, което е човешко; но Бог е верен, който няма да допусне да бъдете изкушени повече, отколкото ви е силата, но заедно с изкушението ще даде и изходен път, така че да можете да издържите.

Извършването на грехове, било то един, десет или сто, не ни прави плътски, при положение че искрено продължаваме да дишаме духовно. Ставаме плътски само когато възприемем отношение на неверие и спрем да дишаме духовно.

Можете да знаете със сигурност още сега дали сте изпълнени със Светия Дух или не сте.

С помощта на концепцията за духовното дишане можете да изживеете живота си с увереност в Неговата пълнота. Просто изповядвайте греховете си пред Бога. Не ги оставяйте да се натрупват.

Не твърдя, че християните, които живеят в пълнотата на Духа, няма да срещнат никакви трудности. Всички хора страдат от проблеми като влошено здраве, загуба на техни близки, финансови нужди и т.н. Но и много от несполуките си докарваме сами със своите плътски действия. Духовният човек си спестява повечето духовни трудности. И когато е изправен пред проблеми, той може да ги посрещне със спокойствие и увереност, защото познава Божиите ресурси, до които има достъп в трудни ситуации.

Тук не става въпрос просто за положително мислене. Заповядано ни е да възлагаме грижите си на Господ Исус, понеже той се грижи за нас (1 Петър 5:7). Духовният човек знае от опит, че може да разчита на Бога. Господ поема бремето на проблемите върху Себе Си и понеже Той носи товара, изпитанията и трудностите вече престават да ни се струват така тежки.

Това е в основата на опита на апостол Павел във всеки един момент от живота му: Сега не аз живея, а Христос живее в мен; и животът, който сега живея в плътта, го живея с вярата в Божия Син, който ме възлюби и предаде Себе Си заради мене (Галатяни 2:20).

Да оставяме Христос да владее трона на живота ни

В живота на всеки от нас има един трон, един контролен център – пресечната точка на интелекта, ума и емоциите ни. И на този трон седи или Христос, или нашето Аз.

А смисълът на християнския живот се състои в това – да оставяме Христос да стои начело. Правим го, когато разберем как да живеем, ръководени и укрепвани от Светия Дух, защото главната цел на Неговото идване е да прославя Христос, като дава сили на вярващите да водят свят живот и да бъдат плодоносни свидетели за нашия скъп Спасител.

Както съм казвал и преди, за да бъдем сигурни, че сме изпълнени със Светия Дух, не бива да забравяме две важни думи: заповед и обещание. Заповедта се намира в Ефесяни 5:18:

Бъдете изпълвани с Духа и управлявани от Него.

(Living Bible)

А обещанието се намира в 1 Йоан 5:14-15:

Молете Го в съответствие с Неговата (на Бога) воля. И … можем да сме уверени, че Той ще ни отговори.

(Living Bible)

Въз основа авторитета на Божията заповед ние знаем, че се молим според Неговата воля, когато Го молим да ни изпълва – да ни направлява и укрепва. Следователно, можем да очакваме Бог да ни изпълва и укрепва въз основа на Своята заповед и обещание, стига искрено да желаем да бъдем изпълвани и да се уповаваме, че Той ще ни изпълва.

Не забравяйте, че ако сте християнин, Светият Дух вече живее във вас. Не е нужно да Го молите да идва в живота ви; Той вече обитава във вас. От момента, в който сте приели Христос, тялото ви е станало храм на Бога. Така че трябва просто да Му кажете: „Предавам живота си на Теб и чрез вяра приемам Твоята пълнота и сила.“

След това продължете да дишате духовно, издишвайки винаги, когато Светият Дух открие грях, който трябва да изповядате, и вдишвайки, като не преставате чрез вяра да живеете в пълнотата на Духа и под Неговите напътствия. Някои християни дишат духовно по-ускорено и по-често от други.

Не разчитайте на чувствата

Не разчитайте на чувствата. Понеже те силно се влияят от постоянно променящите се обстоятелства, на тях не можем да разчитаме, когато преценяваме взаимоотношенията си с Бога. Животът ни се основава на неизменчивите обещания на Божието Слово, а не на чувствата. Християнинът трябва да живее чрез вяра, като се уповава на верността на Бога и Неговото Слово.

Парният влак добре илюстрира отношението между факта, вярата и чувствата.

Нека наречем локомотива „факт“ – факта на Божиите обещания, които се съдържат в Словото Му. Вагона за въглищата ще наречем „вяра“ – нашето упование в Бога и Словото Му. Пътническия вагон ще наречем „чувства“.

Когато локомотивът се захранва с въглища, влакът се движи. Би било безполезно и разбира се, смешно, да се опитваме да теглим влака с пътническия вагон. По същия начин, ние като християни не трябва да разчитаме на чувствата или емоциите, за да водим изпълнен с Духа живот.

Чувствата са като пътническия вагон – важни са, но са предназначени да следват живота на вяра и послушание. Исус обещава на всички, които Му се покоряват: „Който има Моите заповеди и ги пази, Той ме люби; а който Ме люби, ще бъде възлюбен от Отец Ми, и Аз ще го възлюбя, и ще му явя Себе Си (Йоан 14:21)“. И така, можем да очакваме емоциите, които съпътстват отношенията ни с нашия Господ, да бъдат правилни, ако се уповаваме на Него и Му се покоряваме.

Нека обобщя. Можете да бъдете сигурни, че сте изпълнени със Светия Дух, ако се уповавате на Бога – на Неговата заповед и обещание – и можете да живеете с тази увереност.

Живейте чрез вяра

Да ходим по Духа означава да живеем чрез вяра (Евреи 11:6; Галатяни 3:11). Бог ни е създал със способността да изпитваме широка гама от чувства. Благодарете на Бога за тях. Но не можем да ги използваме като критерий за общението ни с Господ Исус. Правилните емоции са само страничният продукт – следствието от вярата и покорството. И макар чувствата да имат своето място в живота ни, Бог не ги е предназначил да заемат водещо място над вярата ни в Словото Му. Да търсим емоционални преживявания противоречи на заповедта да живеем чрез вяра и всъщност наскърбява Бога. Трябва да отредим на чувствата полагаемото им се място във взаимоотношенията ни с Христос.

Йоан 14:21 показва, че да сме покорни на Христос, е най-добрият начин да изпитваме правилни емоции. Един от най-възвишените начини, по които можем да проявим покорството си, е като споделяме вярата си в Христос с другите в силата на Светия Дух. Понеже идва, за да потърси и спаси погиналото, Той ни заръча да свидетелстваме за Него. Нищо не може да достави по-голямо удоволствие на Спасителя. Ако желаете присъствието на Христос в живота ви да бъде реално, значимо и вълнуващо, започнете да говорите на другите за Христос и направете това свой начин на живот.

За да ходим по Духа, трябва да живеем според Божиите обещания, като се уповаваме на верността на самия Бог. Вярата трябва да има обект, а обектът на нашата вяра е Бог, който Се изявява в Словото Си. Той е доказал, че заслужава доверието ни. Божието Слово съдържа хиляди обещания към нас и няма християнин, за когото те да не са се изпълнили. Когато Бог каже нещо, можете да заложите живота си на него и да сте сигурни, че Той няма да ви подведе.

В Римляни 8:28 Павел пише: „Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение.“ Вярвате ли на това обещание от Божието Слово? Ако вярвате, то трябва да признаете, че Божията заповед в 1 Солунци 5:18 е напълно уместна: „Във всичко благодарете, защото това е Божията воля за вас в Христос Исус.“

Научили ли сте се да казвате „Благодаря Ти, Господи“, когато сърцето ви е съкрушено от загубата на близък човек? Благодарите ли на Бога, когато тялото ви е разкъсвано от болка? Когато получите писмо, в което любимият ви заявява, че ви напуска? Когато имате парични затруднения? Когато се провалите на изпит? Когато останете без работа? Благодарите ли на Бога, когато към вас се отнасят несправедливо поради личността ви, религията ви или цвета на кожата ви?

Може би ще кажете, че само един глупак би благодарил на Бога при такива обстоятелства.

Не, не и ако знаете, че всичко съдейства за добро на тези, които любят Бога.“ Щом Бог ни е заповядал да благодарим, то за това си има причина. Това е един от най-вълнуващите уроци, които съм научил – урокът да казвам „Благодаря Ти“, дори и когато нещата не вървят добре.

Можем да кажем „Благодаря Ти“, когато целият свят около нас се сгромолясва, понеже нашият Бог е суверен и всесилен. Той държи света в ръката Си и ние можем да Му се доверим. Той ни обича и ни е обещал да воюва за нас.

Той ни е заповядал да възлагаме всичките си грижи на Него, защото Той се грижи за нас (1 Петър 5:7). Сам Той дойде на този свят и пое греховете ни върху Себе Си и желае да ни благослови и използва. Но той няма да ни благославя и използва, ако се безпокоим и проявяваме неверие. Той няма да ни благославя и използва, ако се оплакваме, критикуваме и сме постоянно недоволни.

Преди няколко години имахме огромна нужда от над половин милион долара, за да закупим Ероухед Спрингс, където е седалището на „Кемпъс Крусейд фор Крайст Интернешънъл“. Ставаше въпрос за бъдещето на глобалното ни служение. Поради някаква техническа подробност финансовото ни положение рязко се бе влошило и всичко изглеждаше безнадеждно. Имаше опасност цялото служение да бъде разрушено и личната ми репутация да бъде разклатена.

Когато един приятел ми съобщи, че вече нямаме достъп до обещаните ни пари, аз паднах на колене и казах: „Господи, какво да правя?“. Отворих Библията си, за да потърся помощ и увереност. Беше ми напомнено, че всичко съдейства за добро на онези, които любят Бога, че без вяра не е възможно да се угоди на Бога и че праведният ще живее чрез вяра. Прочетох Божията заповед да благодаря за всичко.

И аз благодарих на Бога, независимо от онова, което се беше случило. Благодарих Му през сълзи. Благодарих Му, защото като премъдър и любящ, Той вижда по-добре от мен и че сред всичкия този хаос и несигурност по чуден начин ще се намери разрешение на проблема ни.

Докато стоях на колене и благодарях на Бога, въпреки чувството си на разочарование, Той започна да ми дава увереност, че действително ще се случи чудо. В рамките на десет дена Бог разреши проблема ни по невероятен начин – истинско чудо. Отново показа, че когато се уповаваме на Него, Той е верен и достоен за доверието ни.

Най-голямата привилегия в живота е да се научим да уповаваме на Бога, да се научим да живеем чрез вяра. Аз все още се уча и съм уверен, че един ден ще мога да се уповавам на Бога за много по-големи неща от тези, за които мога да Му се доверявам сега Колко невероятна е възможността ни да живеем с Царя на царете непрестанно всеки ден от живота си, от момента, когато се събудим, до мига, в който заспим вечер. От години насам имам навика да започвам деня си още от предната вечер, като чета от Божието Слово и размишлявам върху характера и верността на нашия чудесен Господ, преди да си легна. По-късно през нощта, когато продължа да мисля подсъзнателно, аз все още мисля за Христос. Когато се събудя сутрин, първите ми мисли са отново за Него.

Обикновено се събуждам с желание да хваля Бога с псалми и да Му благодаря: „О, Господи, благодаря Ти, че Ти принадлежа. Благодаря Ти, че живееш в мен и че си простил греховете ми. Благодаря Ти, че съм Твое дете. Сега, в началото на този ден, и през целия си ден аз Те каня да се движиш чрез тялото ми, да обичаш чрез сърцето ми, да говориш чрез устата ми и да мислиш чрез ума ми. Благодаря Ти, че Си обещал чрез мен да извършиш по-велики дела от тези, които извърши, когато бе тук на земята. Чрез вяра аз признавам Твоето величие, сила и власт над живота ми и Те моля да извършиш всичко, каквото пожелаеш, в мен и чрез мен днес.“ Макар думите на молитвата ми да се различават всеки ден, посвещението ми остава същото.

Стремя се да започвам всеки ден на колене в знак на това, че признавам Христовото господство. Искам да започна деня в пълнотата на Неговата сила. Какво приключение очаква всички, които се уповават на Господа! В заключение искам да повторя, че ако желаете всеки ден да живеете в пълнотата на силата на Божия Дух, трябва: