Как да преживеем приключението „даване“

Автор: д-р Бил Брайт • Изтеглете като PDF: Кратка версия • Разширена версия • Поръчайте онлайн

Бог е предвидил даването чрез вяра да бъде вълнуващa привилегия. Когато почитаме и прославяме Бога чрез посвещението и покорството си като настойници, Той ни обсипва с радост. Превръща даването във вълнуващо приключение в християнския живот.

Бихте ли искали да преживеете подобно приключение?

Бих искал да ви представя шест стъпки, които можете да следвате, за да изпитате изобилните Божии благословения вследствие своето вярно настойничество.

1. Всичко, което„притежавате“ принадлежи на Бога

Всичко, което имаме, е наше по благодат, като подарък от Бога.nВсичко принадлежи на Него. Псалмопевецът казва: „Господня е земята и всичко, което има в нея, вселената и тези, които живеят в нея“ (Псалм 24:1). Божието право на собственост е вечно и непроменимо. Той никога не се е отказвал от това Свое право – и никога няма да го направи.

Като християни-настойници трябва да осъзнаем, че в Христос „живеем, движим се и съществуваме“ (Деяния 17:28), Исус Христос ни е създал (Колосяни 1:15-18). Той ни е купил със Своята скъпоценна кръв (1 Петър 1:18-19). И Бог Го е поставил да бъде наш Господ (Ефесяни 1:20-23). Така че целият ни живот – нашата личност, влияние, материални ценности, всичко – дори и нашите успехи – са Негови.

Бог ни е поверил известен период от време, уникални способности и достатъчно материални блага, за да изпълним волята Му за нашия живот. Задачата ни като верни настойници е да управляваме тези благословения по начин, който в най-голяма степен ще прослави името Му.

2. По-блажено е да даваме, отколкото да получаваме

В книгата Деяния са записани думите на Господ Исус: „По-блажено е да дава човек, отколкото да получава“ (Деяния 20:35). Тези думи чух за пръв път като момче, а след това, когато бях агностик и после като млад християнин. Тогава не можех да разбера как даването е по-добро от получаването. Сега, когато съм християнин от дълги години, от личен опит и от наблюденията си над много хора, разбирам много добре защо „даването е по-блажено“ от получаването.

Даването води до изобилие

Даването води до изобилие. Когато даваме щедро от себе си и от всичко, което притежаваме, като материален израз на духовното ни покорство към Христос, Бог на свой ред задоволява изобилно нашите нужди (Лука 6:38). Това е истина, независимо дали сме богати или бедни и независимо дали служим на Бога в страна, която се радва на голямо материално благополучие, или в бедни части на света. Апостол Павел пише:

А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне. Всеки да дава, както е решил в сърцето си, не с неохота и не от принуждение; защото Бог люби онзи, който дава на драго сърце. А Бог е силен да преумножи върху вас всякаква благодат, така че, като имате винаги и във всичко достатъчно във всяко отношение, да изобилствате във всяко добро дело. А Този, който дава семе на сеяча и хляб за храна, ще даде и ще умножи вашето семе за сеене и ще направи да изобилстват плодовете на вашата правда, за да бъдете във всяко отношение богати за всякаква щедрост, която чрез нас произвежда благодарение на Бога (2 Коринтяни 9:6-8, 10-11).

Да, Бог ще ни даде толкова много, че да можем да даваме много, и когато това, което ние дадем, се даде на онези, които са в нужда, те ще благодарят на Бога и ще Го прославят за помощта ни.

Никога не можем да дадем повече от това, което Бог може да даде

Бог следва един принцип – Неговите благословения винаги надминават многократно това, което Му даваме.

Истините от Божието свято, боговдъхновено Слово са универсални. Принципът на изобилното благословение не важи само за богатите и известните, нито само за живеещите в богати и благоденстващи страни; той е валиден за всички хора навсякъде, които се покоряват на Бога и следват принципите за даване, записани в Словото Му. По-нататък ще се спра по-подробно на този въпрос.

Даването поставя начало на един безкраен кръговрат на радост

Бог дава, ние получаваме. Ние даваме, Той получава. Тогава Той умножава даденото от нас и ни го връща като допълнителни средства. Важно е да запомним, че Бог е този, Който пръв започва този процес на благославяне. Целта на връщането на онова, което сме дали не е да ни възнагради за даването ни, но да разшири възможностите ни да даваме – и така кръгът се завърта отново и отново (2 Коринтяни 9:10).

Макар Бог да притежава всичките богатства във вселената, малко хора са склонни да споделят с другите поверената им от Него част. Когато човек започне да дава, Бог го благославя с повече средства, така че да е в състояние да дава още повече. Ако нарушим този процес в нашата част от кръга, Той вероятно ще потърси друг, на когото може да има доверие и чрез когото може да излива Своите благословения. В книгата Притчи се казва:

Един разпръсва щедро, но пак има повече изобилие; а друг се скъпи без мяра, но пак стига до немотия. Благотворната душа ще бъде наситена; и който пои, сам ще бъде напоен (Притчи 11:24-25).

Позволете ми обаче да ви предупредя със следното – не се разочаровайте, ако Бог не ви върне веднага онова, което сте Му дали. Бог може да ни благославя по безкрайно много начини. За вас Той може да има различен план. Бог познава истинските ни нужди и ние трябва да му позволим да извърши онова, което е най-доброто за нас. Той може да ни дари с изключително здраве и сили, за да работим. Той може да ни насочи към по-добра работа, да ни помогне да намалим разходите си или да промени навиците ни за харчене, така че да живеем по-добре с досегашните си доходи. Или пък може да ни научи да бъдем доволни от това, което имаме, така че да се наслаждаваме на живота с едно по- голямо чувство на удовлетворение. Павел казва:

Зная и в оскъдност да живея, зная и в изобилие да живея; навсякъде и във всичко съм посветен в тайната и да мога да живея и сит, и гладен, и в изобилие, и в оскъдност. Всичко мога чрез Онзи, Който ме укрепва (Филипяни 4:12-13).

Много християни разбират погрешно същността на благословението. Като Павел и Йов е човек, живял както в охолство, така и в мизерия. Истинското богатство е да живеем и даваме според състоянието, в което Бог ни е призовал, като разчитаме, че Той ще снабди всичките ни нужди.

3. Даваме чрез вяра

Казано по-просто, да даваме чрез вяра означава да разчитаме на обещаното от Бога и да даваме щедро с очакването Бог да снабдява нужното ни.

Тази концепция съдържа три елемента. Първо, Бог е абсолютният източник на нашите средства. Второ, даването се основава на Неговите ресурси, а не на нашите. Трето, Христос е връзката ни с неизчерпаемите богатства на Бога. Апостол Павел излага тези основни положения в писмото си до християните във Филипи, където казва: И моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своите богатства в слава в Христос Исус (Филипяни 4:19).

Нека се спрем на всяко от тях:

Бог ще снабди

Живеейки в едно хуманистично общество за нас е много лесно да вярваме, че човекът е източникът на богатството. Когато се намираме в нужда, най-лесното е да се обърнем за помощ към хора или институции. Бог наистина използва хората и институциите, за да се грижи за човешките нужди, но те са само средствата, а не източникът за това.

Според Своето Богатство. Нашият небесен Баща държи небесните и земните богатства в ръцете Си. Исус Христос твърди, че притежава цялата власт на небето и земята. Снабдяването на нашия Господ не се основава на размера на нуждите ни, а на огромните размери на Неговото богатство и на авторитета, който притежава, за да го изразходва. В добри и лоши времена Неговите средства остават винаги стабилни и неизчерпаеми.

В Христос Исус. Ние искаме Божиите изобилни благословения в Христос. Нашият Господ оставя Своите небесни богатства, за да може да се отъждестви с нас във всяка една област от нашите човешки нужди, и накрая умира на кръста заради греховете ни. Когато се завръща при Своя Отец, Бог отново Му възвръща всичко, което е оставил, включително и неизчерпаемите Му богатства.

4. Каквото посеем, това ще пожънем

На третия ден от сътворението Бог заповядва: „Да произрасти земята крехка трева, трева семеносна и плодоносно дърво, като да ражда плод според вида си, чието семе да е в него на земята; и стана така“ (Битие 1:11).

Освен физическо този принцип има и духовно приложение. Павел пише: „Каквото посее човек, това и ще пожъне. Защото, който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление, а който сее за Духа, от Духа ще пожъне вечен живот“ (Галатяни 6:7-8).

Апостолът дава ясно да се разбере, че законът за сеенето и жъненето е в сила и за материалните блага, както видяхме по-горе във 2 Коринтяни 9. Този закон включва четири основни принципа.

Първо, за да пожънем нещо, трябва преди това да сме посели семе. Независимо дали даваме пари, вещи или някакво друго средство за размяна, даденото от нас е посятото семе, от което ще чакаме реколта.

Второ, за да имаме изобилна реколта, трябва да сме засели най-доброто си семе. Не е достатъчно да се сее заради самото жънене. Бог иска най- доброто от нас, защото Той използва даденото от нас като база, когато снабдява нуждите ни. За него не съществува такова нещо като „второто най-добро“. Неговото снабдяване, като отговор на нашето покорство, е постоянно съвършено и винаги изобилно. Понеже Той самият е дал най- доброто от Себе Си – Своя Син – ние наскърбяваме Божия Дух, когато не даваме най-доброто от себе си.

Това означава, че най-доброто от нашия живот – най-доброто от нашето време, най-доброто от нашите способности, най-доброто от нашите притежания, най-доброто от всичко, което имаме – трябва да бъде поставено пред жертвения олтар на Бога.

В някои страни семето може да е първото и най- доброто от реколтата или други материални блага. Например Авраам доброволно даде на Мелхиседек – цар на Салем и първосвещеник на Всевишния Бог – една десета част от завоюваното в битката като свидетелство за Божията вярност, която му донася победата (Битие 14:17-20). Несъмнено завоюваното включва голямо разнообразие от скъпоценности. При друг случай, след като Моисей освещава скинията в пустинята, Израилевите първенци докарват покрити волски впрягове като дар за Господа (Числа 7:1-5).

Трето, независимо какво даваме, количеството, което жънем, зависи от посятото. Този библейски принцип е основен и е приложим за всяка култура и икономическа система, независимо дали става въпрос за свободна пазарна икономика, социализъм или разменно натурално стопанство.

Четвърто, изобилна реколта се ражда от най- плодородната почва. Никой разумен земеделец не би засял нискокачествено семе на недобре обработена почва, като използва остаряла техника. Напротив, той купува най-отбрано семе и старателно подготвя почвата с помощта на най- добрите машини и торове, които може да си позволи. Подобно на сеитбата на добри семена в плодородна почва нашата задача като настойници е да се стремим към възможно най-богатата реколта за Божието царство. Доброто настойничество не се оценява по размера на даровете ни, а по това доколко разумно използваме ресурсите си. Дали сме добър настойник на даден ресурс се определя от това доколко управлението му отразява Божията воля за него.

Принципът на „Здравия Разум“

При вземането на решения аз се уповавам на принципа на „здравия разум“, записан в Писанията от Павел във 2 Тимотей 1:7: „Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладеене [англ. – здрав разум]“.

„Здравият разум“, за който се говори в този стих, означава обективно и издържано мислене, поставено под ръководството на Светия Дух, „обновено“ според Римляни 12:1-2:

И така, братя, аз ви умолявам, чрез Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога, което е вашето разумно служение. И не бъдете съобразни с тоя свят, а се преобразявайте чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит каква е Божията воля – това, което е добро, благоугодно и съвършено.

Съществува огромна разлика между склонността на естествения или плътския човек да използва „здравия разум“ и следването на принципа на „здравия разум“ от страна на духовния човек. Единият разчита на човешката мъдрост, без да се ползва от мъдростта и силата на Бога, а другият – който ума на Христос – чрез вяра получава Божията мъдрост и водителство във всеки един момент от живота си.

Насърчавам ви да използвате принципа на „здравия разум“, за да разберете как и къде точно да инвестирате за Божието царство. Избягвайте даването, основано на емоции. Импулсивното даване, просто заради самото даване или, за да се включите някъде, където дарението ви може да бъде използвано по неправилен начин или пропиляно, не само е липса на мъдро настойничество, но също така противоречи на Божията воля и наскърбява Светия Дух. Може би сте получили покани от различни организации, които искат да инвестирате в техните разнообразни проекти.

Внимателно преценете доколко стойностно е това служение, както и искреността на хората, включени в него, и след това откликнете на водителството на Светия Дух.

Не се страхувайте да задавате въпроси. Опитайте се да разберете какво е състоянието на „почвата“. Проучете финансовата стабилност и почтеността на организацията, търсеща вашата подкрепа; определете какъв процент от дарението ви ще отиде точно за този конкретен проект и дали дарението ви ще бъде използвано за Божия слава. Също така ви насърчавам да оцените – от гледна точка на благовестието и ученичеството – доколко плодоносно е служението на църквата или организацията, която ви кани да се включите със средства в служението ѝ.

5. Даваме, за да се прославя Бог

Като настойници на Божието богатство, ние имаме само една цел – да прославяме Бога. Ако не определим ясно приоритетите си, присъщите на ежедневието ни финансови разходи могат лесно да отклонят погледа ни в друга посока. Божието Слово ни служи за това. Нашият най-важен приоритет е Бог. На второ място идва семейството.

Тъй като семейството е първата институция, създадена от Твореца (Битие 1:27-28), върховенството на Бога и нуждите на семейството не са в противовес. Напротив, посрещането на нуждите на семейството е поставена от Бога отговорност и доказателство за вярата ни (1 Тимотей 5:8; 6:8). Бог също се прославя, когато невярващите виждат силата на Христос да променя живота на хората вследствие нашите грижи за бедните, сираците и вдовиците и вследствие даването от времето, способностите и средствата ни за организации, работещи за благото на обществото.

Но нашият най-важен приоритет е да обичаме Бога, да Му се покоряваме и да Го прославяме. В основните си задачи като настойници трябва да даваме първенство на Бога и на даването от времето, силите и средствата си за изпълнението на Великото поръчение на Христос. Това означава да даваме за Божието царство чрез местната си църква и мисионерски организации, които вярно прославят Господа, проповядват Неговото свято Слово и активно работят в изпълнение на Великото поръчение. Да се инвестират поверените ни от Бога средства в църква или мисия, които не са свързани пряко с ученичество, евангелизиране и изпълнение на Христовите заповеди, включително и на Великото поръчение, е белег на неразумно настойничество.

6. Даваме от сърце

Доброто настойничество не означава само да знаеш и да следваш принципите и приоритетите на даването. Мотивите също играят съществена роля, защото те определят причините, поради които даваме.

Богоугодните мотиви извират от радостното и обичащото Бога сърце. Ние даваме, за да угодим на Бога и да изразим любовта си към Него. Даваме в знак на покорство на заповедите на Господа да събираме съкровища на небето. Даваме, за да бъдем канал, по който Божиите изобилни ресурси текат към този крайно нуждаещ се свят. Даваме, за да подпомогнем изпълнението на Великото поръчение, като така спомагаме за прогласяването на благата вест за Христос по целия свят (Лука 12:42-44; 1 Тимотей 6:5-6; 2 Коринтяни 5:14-15;18-19, Матей 28:19). Изключително важно е със силата на Светия Дух да поддържаме правилни основанията си, ако искаме да постигнем тази цел за Божия слава.