Как да сме сигурни, че сме християни

Автор: д-р Бил Брайт • Изтеглете като PDF: Кратка версия • Разширена версия • Поръчайте онлайн

Исус предвижда християнският живот да бъде вълнуващ и изпълнен с приключения. Но мнозинството християни не знаят нищо за този начин на живот. За тях християнският живот е бреме, задължение, непосилен кръст, който трябва да носят.

Те никога не са изпитвали победата, която Христос може да даде. Имал съм привилегията да говоря пред хиляди християни по целия свят и в много държави и съм стигнал до заключението, че повечето победени, разстроени и безплодни вярващи не са щастливи от духовното състояние, в което се намират. Те искат да се променят, но не знаят какво да направят. Тези хора нямат нужда да бъдат порицавани или критикувани.

Те знаят, че се движат в погрешната посока. И имат нужда някой да им покаже как да се обърнат обратно. Нуждаят се да разберат същността на проблема си и как да намерят разрешението на този проблем. Точно това е, което Божието Слово подсигурява за нас.

В 1 Коринтяни, 2 и 3 глави апостол Павел, пишейки под вдъхновението на Светия Дух, определя проблема, когато казва, че на света има три вида хора – естествен човек, духовен човек и плътски вярващ.

Естественият човек не е християнин. Той разчита на собствените си възможности и живее според собствените си сили. Той не може да разбере, нито да приеме истините от Божието Слово. Интересите и целите му са насочени към плътски и светски неща. За Бога той е духовно мъртъв – мъртъв в престъпленията и греховете си.

Духовният човек обаче е християнин, който е направляван и укрепван от Светия Дух на Бога. Той черпи от безграничните ресурси на Божията любов и сила и живее в силата на живия Христос. Той разбира и се уповава на Божието Слово и интересите и целите му са насочени към, и подвластни на съвършената Божия воля. Той е духовно жив. Той се наслаждава на Господа и принася плод за нашия Спасител, защото позволява на Светия Дух да има безпрепятствен контрол над неговия живот.

Плътският човек, описан от Павел в 1 Коринтяни 3 глава, е победен и безплоден християнин. Той живее, позовавайки се на енергията на плътта, вместо черпейки от неизчерпаемите ресурси на Светия Дух. Той може да бъде учител в неделното училище, продавач, студент, дори пастор или мисионер, който, макар че е християнин, сам направлява живота си.

Плътският човек желае и понякога успява да насочи привързаността си към Божиите неща, но все още продължава да се държи за нещата от този свят. Възможно е той да допуска, че знае какъв Бог желае от него да бъде, дори искрено може да се опитва да живее според измислени от самия него стандарти, само за да се провали отново и отново – поради бунт, липса на информираност относно ролята на Светия Дух или безверие. Той никога не позволява на Светия Дух да го оформя в личността, която Бог го е създал да бъде. И по този начин той живее в безконечна неудовлетвореност, извън съвършената Божия воля.

Колко ясно си спомням годините, в които търсех Бога с цяло сърце! Прибягвах до всевъзможни самоналожени дисциплини, умолявайки Бога да ми даде Своята сила. Колкото повече се опитвах, толкова повече търпях поражения и се отчайвах. Тогава един ден, като изучавах книгата Римляни, прочетох стих 7 от осмата глава: „Защото стремежът на плътта е вражда против Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може“.

Какво облекчение бе за мен да открия, че със собствени сили никога няма да мога да живея християнски живот. Единствената ми надежда за победа, сила и плодоносен живот беше в доверието ми в Христос – Той да живее Своя възкресенски живот в и чрез мен. Само Той може да ми даде способността да живея християнския живот (Колосяни 3:10). Вярата е тази, която е угодна на Бога, а не усилията (1 Петрово 1:7; Евреи 11:6).

Обектите на вярата

Какво е вяра? Вярата е друга дума за доверие. Вярата трябва да има обект. За християнина обектът на вярата е Бог и Неговото Слово. А Неговото Слово ни казва, че ние не трябва да продължаваме да бъдем победени, плътски, безплодни и безсилни християни. Ние можем да бъдем плодоносни свидетели за Христос и такива и сме призовани от Него да бъдем (Йоан 15:16).

Господ Исус прави невероятното, но надеждно обещание, че ако вярваме в Него, ще бъдем способни да вършим по-големи дела от Неговите (Йоан 14:12). Той ни уверява, че каквото и да поискаме в Негово име, ще ни го даде (Йоан 14:14). Не е нужно нито един християнин да продължава да живее като плътски човек.

Важно е да разпознаем, че обектът на християнската вяра е Господ Исус Христос, който има властта и желанието да ни избави от плътския живот.

Ние не вярваме в самата вяра. Например, зимно време човек може силно да вярва, че ледът в езерото ще го издържи. С тази голяма вяра той може смело да тръгне по тънкия лед… и доста да се поизмокри. От друга страна, друг човек, който може да има много слаба вяра, може да се придвижва изключително бавно по много дебел лед. Но докато се придвижва по леда, той осъзнава способността на леда да издържи тежестта му и така вярата му расте.

По същия начин е и с християнския живот. Ние полагаме вярата си, макар тази вяра да е много малка, в Бог и Неговото Слово, които са достойни за доверие. Колкото по-добре опознаваме Бога, толкова повече Му се доверяваме и толкова повече преживяваме реалността на любовта, благодатта и силата Му. Вярата е като мускулите – расте чрез упражнения.

Практикуващи атеисти

Един мъж си запазил билет за пътуване с кораб с последните си пари, които му стигнали за билета, парче сирене и няколко сухари – а пътуването било дълго. През първите няколко дни сиренето и сухарите му се услаждали, но с течение на времето започнали да се развалят. Докато гледал корабните стюарди, разнасящи големи пържоли, пилета, омари, красиво подредени плата и множество други вкусни ястия, той така огладнял, че спрял един от стюардите: „Ще направя всичко, за да получа една от тези пържоли“, казал той. „Ще мия съдовете, ще почиствам каютите, дори ще измия палубата“. А стюардът му отговорил: „Вие си купихте билет, нали така? Храната е включена в цената на билета“.

Твърде много християни днес, поради незнанието си, живеят на сирене и сухари, пропускайки Божиите обилни на пържоли вечери.

Трагично вярно е, че средностатистическият християнин е практикуващ атеист, който твърди, че вярва в Бога, но постъпва така, сякаш Бог не съществува или поне не желае да му помогне. Всички Божии ресурси са на негово разположение и въпреки това той живее в самоналожена духовна нищета и вихрушка от променливи емоции. Той се проваля да действа като дете на Царя, както и да живее като един, който е бил осиновен в царски дом от състояние на бедност и невежество. Как може един такъв плътски човек да се измъкне и повече да не се връща към подобно състояние на живот и съществуване в емоционална нестабилност и непостоянство?

Духовно дишане. Помислете върху победоносния факт, за който говори Павел в Колосяни 1:13-14: „Който ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син.

В Него имаме изкуплението си, прощението на греховете“.

Тези стихове както, и посланието в книгата Евреи 10 глава, ни дават увереността, че когато влезем в Божието царство, приемайки Неговия Син, ние можем да преживеем, във всеки един момент, вътрешния мир и свободата на Неговата милостива прошка!

„Духовното дишане“ е принцип, който позволява на вярващия да живее последователен християнски живот. Също както вдишваме и издишваме физически, така трябва да вдишваме и издишваме духовно.

Ние „издишваме“, когато изповядваме греховете си и „вдишваме“, когато приемаме пълнотата на Божия Дух чрез вяра.

Библията ни обещава, според 1 Йоан 1:9, че „ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда“.

Изповедта (хомологео на гръцки) означава съгласие с Бога относно нашите грехове. Това съгласие включва поне три аспекта. Първо, признаваме или се съгласяваме, че грехът ни или греховете ни, които назоваваме конкретно, са нещо лошо и огорчават Бога.

Второ, признаваме или се съгласяваме, че Той вече е простил греховете ни – минали, настоящи и бъдещи – поради Христовата смърт на кръста. Важно е да осъзнаем, че няма нищо, което да можем да прибавим към онова, което Той вече е направил за нас. Трето, покайваме се, което означава, че променяме отношението си към нашите грехове. Чрез силата на Светия Дух това води до промяна в нашето поведение. Вместо да следваме това, което ни диктува плътското ни естество, сега чрез силата на Светия Дух вършим това, което Бог желае.

Прекъсване потока на Божията сила

Един ден със сина ми си играехме с електрическото му влакче. Изведнъж то спря. Не можех да намеря причината. Разглобявах влакчето и пак го сглобявах. Изваждах щепсела от контакта и пак го включвах, но все безуспешно. Тогава открих проблема – една малка метална пластинка, пътен знак „Завой наляво – забранен“, беше паднала напряко на положителната и отрицателната релса. Това беше причинило късо съединение и бе прекъснало електрозахранването.

По подобен начин грехът прекъсва Божията сила в живота на християнина. Бог е свят и няма нищо общо с греха. Но Бог ни обича независимо от това дали имаме неизповядан грях в живота си. Той ни е простил. Всичко, което трябва да направим, за да изпитаме наново чудото на любовта Му и радостта от Неговите обещания, е да изповядаме греховете си – да издишаме духовно – и да преживеем реалността на Неговата очистваща сила.

Искам да ви предизвикам да направите едно простичко упражнение. Вземете лист и молив и запишете всеки грях в живота си, за който Светият Дух ви напомня. Отделете достатъчно време за упражнението: смирете се пред Господа. Дайте на Бог време да изяви онези области от живота ви, които се нуждаят от промяна. Размишлявайте върху Псалм 32:1-6 и се молете с молитвата от Псалм 139:23: „Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; опитай ме, и познай мислите ми; и виж дали има в мене оскърбителен път“.

След като сте записали греховете, които Бог ви е открил, напишете напряко чудесното Божие обещание от 1 Йоан 1:9, цитирано по- горе. Сега унищожете списъка и благодарете на Бога за прошката Му и за това, че ви очиства от греховете ви чрез проливането на безценната кръв на Неговия Син.