Струва ли си да вярваш в Бога?

Изтеглете като PDFПоръчайте онлайн

„През целия си живот се виждаме подчинени на една по-висша Сила, чиято същност никога няма да можем да изследваме от гледище на точната наука. Обаче тази сила никога не остава пренебрегната от онзи, който размишлява върху тези проблеми.” Макс Планк, физик (1858 – 1947)

Струва ли си да мислим и говорим за Бога?

Струва ли си да сме загрижени за живота и за смъртта?

Струва ли си да се стремим към безкрайното и вечното?

Разпространени възгледи: 

Не си струва. Бог няма. Има само материя. 

Съществува някаква сила, всемирен принцип.

Дори да съществува, Бог не Го е грижа за нас.

НО Съществуването на Бога е факт, който не може да се отмине.

Според Втория принцип на термодинамиката затворена система (такава, която не взаимодейства с околната среда), оставена сама на себе си, се стреми към хаос. Обратният процес – от хаос към подреждане, не може да протече без външна намеса. 

„Аз твърдо вярвам в онази велика Личност, която е създала такива чудни дела в нашата малка Вселена. Моят слаб ум не може да го проумее. Аз смея само със смирено благоговение да коленича пред Него.” Алберт Айнщайн, физик (1879-1955)

Отговорът на Библията:

„Защото всяка къща се строи от някого; а Този, Който е устроил всичко, е Бог.” (Евреи 3:4)

В Библията се казва още, че Бог, Творецът, не само съществува, но и че обича Своето творение. Той е създал човека, за да има взаимоотношение с Него – сега и във вечността. 

Бог ни обича

„Наистина те възлюбих с вечна любов; затова продължих да показвам милост към теб.” (Йеремия 31:3)

Той желае най-доброто за нас

„Защото аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисля за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда.” (Йеремия 29:11)

Защо тогава хората не вярват в Бога?

Разпространени възгледи: 

Защо да вярвам!? Не е ли все едно? 

И без Бог съм си добре. Всичко, на което разчитам, са моите глава, ръце и крака.

Аз съм си Бог.

> Вярата в Бога не среща рационални пречки, а морални. 

„Никой не отрича Бога освен този, за когото е изгодно да няма Бог.” Франсис Бейкън, философ (1561 – 1626)

Студент предприел дълъг път с кола. След известно време забелязал, че червената лампичка за маслото свети предупредително. Нямал резервно масло, а и времето го притискало. Лампичката обаче упорито светела. Той поставил палец върху нея и продължил. Не след дълго двигателят блокирал. (по действителен случай)

„Най-голямото нещастие е, когато човек започне да се бои от истината, за да не му покаже колко лош е той.” Блез Паскал, физик/философ (1623 – 1662)

Отговорът на Библията:

Истинската причина за човешкото неверия е грехът. В книгата Битие се описва как първите хора – Адам и Ева, избират да живеят независимо от Бога, което Библията нарича грях. 

Резултатът от греха и духовната смърт

 „Затова, както чрез един човек грехът влезе в света и чрез греха смъртта, и по този начин смъртта мина във всички човеци, понеже всички съгрешиха.” (Римляни 5:12)

Грехът води до вечно отделяне от Бога

Грехът има последствия днес (войни, корупция, себичност, омраза) и в бъдеще, след смъртта (наказание и вечно отделяне от Бога). 

„…И така, както е определено на човеците веднъж да умрат, а след това настава съд…” (Евреи 9:27)

Има ли начин да избегнем последствията от греха? 

Разпространени възгледи:

Ще върша добри дела. Ще се самоусъвършенствам. Ще се преродя.

Все някоя религия ще ми даде отговор. 

> Иисус Христос дава отговор на всички съдбоносни въпроси.

Човешката история е разделена на преди и след Христос. Повече от 2000 години времето не е успяло да заличи славата и влиянието на Иисус от Назарет. Уникална е личността на Христос, която продължава да привлича с неотслабваща сила милиони последователи. Уникален е и Неговият живот. Уникално е учението Му. Чудесата Му са уникални. Уникални са смъртта и възкресението Му. 

„Христос е най-великият, най-скъпият, най-необходимият дар Божи за човека. Древната история сочи към Него. Новата получава доброто от… Него. Той е славата на миналото, животът на настоящето, надеждата на бъдещето.” Филип Шаф, историк (1819 – 1893)

Отговорът на Библията:

Иисус Христос е единственото разрешение за човешкия грях, дадено от Бога.

Той е единственият път към Бога

„Иисус му казва: Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца, освен чрез Мен.” (Йоан 14:6)

Той единствен е платил за човешкия грях

„Но Той беше наранен поради нашите престъпления, беше бит поради нашите беззакония; върху Него дойде наказанието, донасящо нашия мир.” (Исайя 53:5)

Схема 1

Тази схема илюстрира, че човекът е грешен и връзката му с Бога е прекъсната. Никакви добри дела и опити за самоусъвършенстване (стрелките) не могат да го доближат доближат до Светия Бог. Върху него тежи Божието справедливо наказание – „заплатата на греха е смърт“ (Римляни 6:23)

Исус Христос идва на Земята, за да умре вместо нас на Кръста. Той плаща за греховете ни и ни спасява от Божия гняв. Само така връзката между човека и Бога може да възстановена, понеже дългът му бива изплатен.

Достатъчно ли е само да сме съгласни с тези факти?

Разпространени възгледи:

Достатъчно е. Не искам да се задълбочавам.

Роден съм в християнска държава. Набожен съм: ходя на църква; имам икона; паля редовно свещи; спазвам църковните традиции. 

> Християнството е преди всичко лична преценка и избор.

Християнството е повече от традиция. То започва с признаване на Иисус за Бог и Господ и доверяване на Неговите думи и дела, учение и чудеса, смърт, възкресение и възнесение. 

„Всяка среща с Христос с съдбоносна за участта ни. Ние ставаме или Негови горещи поклонници, както учениците Му, или се отричаме напълно от Него, както фарисеите, садукеите и предателят Юда. Но един час, прекаран в общение с Христос, е повече от всички земни радости и удоволствия.” Филип Шаф, историк (1819 – 1893)

Отговорът на Библията:

Близки с Бога ставаме едва когато приемем Христос

„А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, т.е. на тези, които вярват в Неговото име.” (Йоан 1:12)

с вяра

„Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да се не похвали никой.” (Ефесяни 2:8-9)

и лично решение

„Ето, стоя на вратата и хлопам; ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мен.” (Откровение 3:20)

Трябва ли да приемем Христос и как?

Истината се насочва към този, който я търси. Ювенал, римски поет (ок. 60 – ок. 150)

Трябва ли да приемем Христос и как?

Иисус не ни остави шанс да Го считаме за велик учител по нравственост. Той или е Божият Син, или е луд, или невероятен измамник. Друга възможност няма!

Приемането на Христос означава човек да признае върховенството на Бога, да признае, че Христос е умрял за греховете му и да приеме Божието Слово за стандарт на живота си. Всичко това Библията нарича покаяние. 

Разпространени възгледи:

Не е нужно. Има много пътища към Бога. 

Не искам да се ограничавам. По-нататък ще му мисля. Искам да се порадвам на свободата си.

> Човекът е свободен в избора си, но последствията са вечни. 

Всеки ден ние взимаме многобройни решения. Подбираме внимателно компонентите на бъдещия си компютър. Преценяваме кой тоалет би ни стоял. Колко повече си струва да отделим време и да мислим за такива съдбоносни неща, касаещи вечността, като изборът дали да приемем Христос.

Кое отношение към Христос (виж схема 3) е по-близо до твоето?

Какво би искал да бъде твоето отношение?

„Вярвам, че няма нищо по-красиво, по-дълбоко, по-симпатично, по-разумно, по-мъжествено, по-съвършено от Спасителя. С ревностна любов си казвам, че друг такъв не само че няма, но не може и да има.” Фьодор Достоевски, писател (1821 – 1881)

Отговорът на Библията:

Христос се приема с молитва – изповед с вяра

„Защото, ако изповядаш с устата си, че Иисус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш.” (Римляни 10:9)

Молитвата е лично обръщение на човека към Бога. Бог познава сърцата ни и се интересува не толкова от нашите думи, колкото от отношението и молитвите ни.

Можете да приемете Христос още сега

Ето една примерна молитва:

„Господи Исусе, нуждая се от Теб! Благодаря Ти, че си умрял на кръста за греховете ми и че в Теб имам вечен живот. Приемам Те за мой Спасител и Господ. Застани начело на живота ми и ме направи такъв, какъвто искаш да бъда!”

Желаете ли да приемете Иисус с тази молитва? Ако е така, помолете се и Иисус ще влезе в живота ви, както е обещал. 

Това може да е начало на вашия нов живот с Христос!

> Как да разберете, че Христос е във вашия живот?

На основание на Своята вярност Бог е отговорил на вашата молитва. Когато приехте Христос с вяра, Той влезе във вашия живот според обещанието Си в Откровение 3:20. 

Смятате ли, че Бог е отговорил на молбата ви и защо?

Всеки, който приеме Христос има вечен живот.

„И свидетелството е това, че Бог ни е дал вечен живот и че този живот е в Неговия Син. Който има Сина, има този живот; който няма Божия Син, няма този живот. Това писах за вас, които вярвате в името на Божия син, за да знаете, че имате вечен живот.” (1 Йоан 5:11-13)

Вечният живот за вас започва в мина, когато приемете Христос.

Според Евреи 13:5 Бог е обещал никога да не ви напусне. 

Благодарете на Бога за това!

Чувствата не са водещи в християнския живот.

Християнинът се уповава на верността на самия Бог и на Неговото Слово. Примерът с влака показва нагледно връзката между факта (Бога и Неговото Слово), вярата (нашето  упование в Бога и Словото Му) и чувствата (резултата от нашата вяра и послушание). 

Вярата се ръководи от фактите, а чувствата са следствие на вярата. (Йоан 14:21)

> Сега, когато вече сте приели Христос

В момента, когато сте приели Христос с вяра по собствен избор и желание, са се случили няколко важни неща:

  1. Христос е във вас и вие сте в Него. (Йоан 14:20)
  2. Греховете ви са опростени. (Колосяни 1:14)
  3. Станали сте Божие дете. (Йоан 1:12)
  4. Получили сте вечен живот. (Йоан 5:24
  5. Имате ново естество и нов живот.( 2 Коринтяни 5:17)

Няма по-хубаво нещо от това да приемем Иисус Христос!

Благодарете на Бога за всичко, което Той е направил за вас!

Така най-добре ще изразите своята вяра.

> Растете духовно!

„Праведният чрез вяра ще живее” (Галатяни 3:11).

Животът с вяра е постоянно упование на Бога за всяко нещо.

Следвайте и следните истини за живота си:

Р    Разговаряйте с Бога в молитва ежедневно. (Йоан 15:7)

А    Четете Божието Слово всеки ден. (Римляни 10:17)

С    Учете се на покорство пред Бога. (Йоан 14:21)

Т    Делата и думите ви да сочат Христос. (Йоан 14:21)

Е     Доверявайте Му се във всяка стъпка. (1 Петър 5:7)   

Ж    Оставяйте Светия Дух да напътства и да дава сила на всекидневния ви живот. 

(Галатяни 5:16-17; Деяния 1:8)

> Нуждата от Църквата

Божието Слово ни приканва да не преставаме да се събираме заедно. (Евреи 10:25)

Няколко главни, събрани заедно, горят буйно, но ако извадите някоя от тях настрана, пламъкът й ще угасне. Така е и при общуването ви с другите християни. Ако все още не ходите в църква, не чакайте покана! Добрата църква е тази, в която хората обичат Господ Иисус Христос и проповядват Неговото Слово, Библията.

> Материали за духовно нарастване

Ако тази книжка ви е помогнала да започнете лична връзка с Иисус Христос, „Агапе България” може да ви предостави полезни за духовното ви развитие материали. 

За повече информация пишете на адрес:

„Агапе България” – София 1784, п.к. 62

www.studentlife.bg

„Понеже от създанието на света, това, което е невидимо у Него, вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така, че човеците остават без извинение. (Римляни 1:20)

ДА, струва си!

“Недейте се лъга; Бог не е за подиграване: понеже каквото посее човек, това и ще пожъне.” (Галатяни 6:7)

„През целия си живот се виждаме подчинени на една по-висша Сила, чиято същност никога няма да можем да изследваме от гледище на точната наука. Обаче тази сила никога не остава пренебрегната от онзи, който размишлява върху тези проблеми.” Макс Планк, физик (1858 – 1947)

Струва ли си да мислим и говорим за Бога?

Струва ли си да сме загрижени за живота и за смъртта?

Струва ли си да се стремим към безкрайното и вечното?

Разпространени възгледи: 

Не си струва. Бог няма. Има само материя. 

Съществува някаква сила, всемирен принцип.

Дори да съществува, Бог не Го е грижа за нас.

НО Съществуването на Бога е факт, който не може да се отмине.

Според Втория принцип на термодинамиката затворена система (такава, която не взаимодейства с околната среда), оставена сама на себе си, се стреми към хаос. Обратният процес – от хаос към подреждане, не може да протече без външна намеса. 

„Аз твърдо вярвам в онази велика Личност, която е създала такива чудни дела в нашата малка Вселена. Моят слаб ум не може да го проумее. Аз смея само със смирено благоговение да коленича пред Него.” Алберт Айнщайн, физик (1879-1955)

Отговорът на Библията:

„Защото всяка къща се строи от някого; а Този, Който е устроил всичко, е Бог.” (Евреи 3:4)

В Библията се казва още, че Бог, Творецът, не само съществува, но и че обича Своето творение. Той е създал човека, за да има взаимоотношение с Него – сега и във вечността. 

Бог ни обича

„Наистина те възлюбих с вечна любов; затова продължих да показвам милост към теб.” (Йеремия 31:3)

Той желае най-доброто за нас

„Защото аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисля за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда.” (Йеремия 29:11)

Защо тогава хората не вярват в Бога?

Разпространени възгледи: 

Защо да вярвам!? Не е ли все едно? 

И без Бог съм си добре. Всичко, на което разчитам, са моите глава, ръце и крака.

Аз съм си Бог.

> Вярата в Бога не среща рационални пречки, а морални. 

„Никой не отрича Бога освен този, за когото е изгодно да няма Бог.” Франсис Бейкън, философ (1561 – 1626)

Студент предприел дълъг път с кола. След известно време забелязал, че червената лампичка за маслото свети предупредително. Нямал резервно масло, а и времето го притискало. Лампичката обаче упорито светела. Той поставил палец върху нея и продължил. Не след дълго двигателят блокирал. (по действителен случай)

„Най-голямото нещастие е, когато човек започне да се бои от истината, за да не му покаже колко лош е той.” Блез Паскал, физик/философ (1623 – 1662)

Отговорът на Библията:

Истинската причина за човешкото неверия е грехът. В книгата Битие се описва как първите хора – Адам и Ева, избират да живеят независимо от Бога, което Библията нарича грях. 

Резултатът от греха и духовната смърт

 „Затова, както чрез един човек грехът влезе в света и чрез греха смъртта, и по този начин смъртта мина във всички човеци, понеже всички съгрешиха.” (Римляни 5:12)

Грехът води до вечно отделяне от Бога

Грехът има последствия днес (войни, корупция, себичност, омраза) и в бъдеще, след смъртта (наказание и вечно отделяне от Бога). 

„…И така, както е определено на човеците веднъж да умрат, а след това настава съд…” (Евреи 9:27)

Има ли начин да избегнем последствията от греха? 

Разпространени възгледи:

Ще върша добри дела. Ще се самоусъвършенствам. Ще се преродя.

Все някоя религия ще ми даде отговор. 

> Иисус Христос дава отговор на всички съдбоносни въпроси.

Човешката история е разделена на преди и след Христос. Повече от 2000 години времето не е успяло да заличи славата и влиянието на Иисус от Назарет. Уникална е личността на Христос, която продължава да привлича с неотслабваща сила милиони последователи. Уникален е и Неговият живот. Уникално е учението Му. Чудесата Му са уникални. Уникални са смъртта и възкресението Му. 

„Христос е най-великият, най-скъпият, най-необходимият дар Божи за човека. Древната история сочи към Него. Новата получава доброто от… Него. Той е славата на миналото, животът на настоящето, надеждата на бъдещето.” Филип Шаф, историк (1819 – 1893)

Отговорът на Библията:

Иисус Христос е единственото разрешение за човешкия грях, дадено от Бога.

Той е единственият път към Бога

„Иисус му казва: Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца, освен чрез Мен.” (Йоан 14:6)

Той единствен е платил за човешкия грях

„Но Той беше наранен поради нашите престъпления, беше бит поради нашите беззакония; върху Него дойде наказанието, донасящо нашия мир.” (Исайя 53:5)

Достатъчно ли е само да сме съгласни с тези факти?

Разпространени възгледи:

Достатъчно е. Не искам да се задълбочавам.

Роден съм в християнска държава. Набожен съм: ходя на църква; имам икона; паля редовно свещи; спазвам църковните традиции. 

> Християнството е преди всичко лична преценка и избор.

Християнството е повече от традиция. То започва с признаване на Иисус за Бог и Господ и доверяване на Неговите думи и дела, учение и чудеса, смърт, възкресение и възнесение. 

„Всяка среща с Христос с съдбоносна за участта ни. Ние ставаме или Негови горещи поклонници, както учениците Му, или се отричаме напълно от Него, както фарисеите, садукеите и предателят Юда. Но един час, прекаран в общение с Христос, е повече от всички земни радости и удоволствия.” Филип Шаф, историк (1819 – 1893)

Отговорът на Библията:

Близки с Бога ставаме едва когато приемем Христос

„А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, т.е. на тези, които вярват в Неговото име.” (Йоан 1:12)

с вяра

„Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да се не похвали никой.” (Ефесяни 2:8-9)

и лично решение

„Ето, стоя на вратата и хлопам; ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мен.” (Откровение 3:20)

Трябва ли да приемем Христос и как?

Истината се насочва към този, който я търси. Ювенал, римски поет (ок. 60 – ок. 150)

Трябва ли да приемем Христос и как?

Разпространени възгледи:

Не е нужно. Има много пътища към Бога. 

Не искам да се ограничавам. По-нататък ще му мисля. Искам да се порадвам на свободата си.

> Човекът е свободен в избора си, но последствията са вечни. 

Всеки ден ние взимаме многобройни решения. Подбираме внимателно компонентите на бъдещия си компютър. Преценяваме кой тоалет би ни стоял. Колко повече си струва да отделим време и да мислим за такива съдбоносни неща, касаещи вечността, като изборът дали да приемем Христос.

Кое отношение към Христос (виж схема 3) е по-близо до твоето?

Какво би искал да бъде твоето отношение?

„Вярвам, че няма нищо по-красиво, по-дълбоко, по-симпатично, по-разумно, по-мъжествено, по-съвършено от Спасителя. С ревностна любов си казвам, че друг такъв не само че няма, но не може и да има.” Фьодор Достоевски, писател (1821 – 1881)

Отговорът на Библията:

Христос се приема с молитва – изповед с вяра

„Защото, ако изповядаш с устата си, че Иисус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш.” (Римляни 10:9)

Молитвата е лично обръщение на човека към Бога. Бог познава сърцата ни и се интересува не толкова от нашите думи, колкото от отношението и молитвите ни.

Можете да приемете Христос още сега

Ето една примерна молитва:

„Господи Исусе, нуждая се от Теб! Благодаря Ти, че си умрял на кръста за греховете ми и че в Теб имам вечен живот. Приемам Те за мой Спасител и Господ. Застани начело на живота ми и ме направи такъв, какъвто искаш да бъда!”

Желаете ли да приемете Иисус с тази молитва? Ако е така, помолете се и Иисус ще влезе в живота ви, както е обещал. 

Това може да е начало на вашия нов живот с Христос!

> Как да разберете, че Христос е във вашия живот?

На основание на Своята вярност Бог е отговорил на вашата молитва. Когато приехте Христос с вяра, Той влезе във вашия живот според обещанието Си в Откровение 3:20. 

Смятате ли, че Бог е отговорил на молбата ви и защо?

Всеки, който приеме Христос има вечен живот.

„И свидетелството е това, че Бог ни е дал вечен живот и че този живот е в Неговия Син. Който има Сина, има този живот; който няма Божия Син, няма този живот. Това писах за вас, които вярвате в името на Божия син, за да знаете, че имате вечен живот.” (1 Йоан 5:11-13)

Вечният живот за вас започва в мина, когато приемете Христос.

Според Евреи 13:5 Бог е обещал никога да не ви напусне. 

Благодарете на Бога за това!

Чувствата не са водещи в християнския живот.

Християнинът се уповава на верността на самия Бог и на Неговото Слово. Примерът с влака показва нагледно връзката между факта (Бога и Неговото Слово), вярата (нашето  упование в Бога и Словото Му) и чувствата (резултата от нашата вяра и послушание). 

Вярата се ръководи от фактите, а чувствата са следствие на вярата. (Йоан 14:21)

> Сега, когато вече сте приели Христос

В момента, когато сте приели Христос с вяра по собствен избор и желание, са се случили няколко важни неща:

  1. Христос е във вас и вие сте в Него. (Йоан 14:20)
  2. Греховете ви са опростени. (Колосяни 1:14)
  3. Станали сте Божие дете. (Йоан 1:12)
  4. Получили сте вечен живот. (Йоан 5:24
  5. Имате ново естество и нов живот.( 2 Коринтяни 5:17)

Няма по-хубаво нещо от това да приемем Иисус Христос!

Благодарете на Бога за всичко, което Той е направил за вас!

Така най-добре ще изразите своята вяра.

> Растете духовно!

„Праведният чрез вяра ще живее” (Галатяни 3:11).

Животът с вяра е постоянно упование на Бога за всяко нещо.

Следвайте и следните истини за живота си:

Р    Разговаряйте с Бога в молитва ежедневно. (Йоан 15:7)

А    Четете Божието Слово всеки ден. (Римляни 10:17)

С    Учете се на покорство пред Бога. (Йоан 14:21)

Т    Делата и думите ви да сочат Христос. (Йоан 14:21)

Е     Доверявайте Му се във всяка стъпка. (1 Петър 5:7)   

Ж    Оставяйте Светия Дух да напътства и да дава сила на всекидневния ви живот. 

(Галатяни 5:16-17; Деяния 1:8)

> Нуждата от Църквата

Божието Слово ни приканва да не преставаме да се събираме заедно. (Евреи 10:25)

Няколко главни, събрани заедно, горят буйно, но ако извадите някоя от тях настрана, пламъкът й ще угасне. Така е и при общуването ви с другите християни. Ако все още не ходите в църква, не чакайте покана! Добрата църква е тази, в която хората обичат Господ Иисус Христос и проповядват Неговото Слово, Библията.

> Материали за духовно нарастване

Ако тази книжка ви е помогнала да започнете лична връзка с Иисус Христос, „Агапе България” може да ви предостави полезни за духовното ви развитие материали. 

За повече информация пишете на адрес:

„Агапе България” – София 1784, п.к. 62

www.studentlife.bg

„Понеже от създанието на света, това, което е невидимо у Него, вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така, че човеците остават без извинение. (Римляни 1:20)

ДА, струва си!

“Недейте се лъга; Бог не е за подиграване: понеже каквото посее човек, това и ще пожъне.” (Галатяни 6:7)